Тя може да се трансформира в обич, смирение и приемане, или да предизвика ревност, ярост и отхвърляне. Подобно на всяка връзка, и в тази между минало и настояще може да се създаде пропаст между поколенията и социалните слоеве, нарушавайки нишката на приемствеността. Пазените тайни, премълчаването, липсата на дефиниция и искреност в общуването водят до недоверие и задълбочават разделението. За да разберем настоящето, ние трябва да погледнем назад към миналото. Там можем да открием корените на нашата тъга, както и потенциала за растеж и трансформация. Чрез разглеждане на нашите преживявания и емоции, можем да си представим какво би могло да бъде бъдещето – по-осъзнато и по-свързано, в което тъгата не е просто пречка, а важен елемент от нашето пътуване към саморазбиране и взаимна подкрепа.
Изследване на тъгата
Тъгата е дълбока емоция, която води със себе си поредица от чувства, в зависимост от нашето осъзнаване...
Аналогово към дигитално
Процесът по съдаване на скулптурата и изграждане на визуалното пространство естествено преминава през няколко трансформации...
Така както животът се движи хронологично, така и методите на реализиране на изложбата започват от аналогови обекти към дигитални, представящи минало-настояще-бъдеще. В концепцията на този експеримент е заложена идеята за човешката трансформация в съвременното общество. От аналогово-реално общуване до дигитално-аватарно. Първата част е създаването и изграждането на истинската скулптура от актьорите Неда Спасова и Леонид Йовчев. Впоследствие техните тела са сканирани с 3Д скенер, за да може да се улови тази моментна форма в дигитален образ. Следват моделиране и подготовка за 3Д печат в мащаб 1:2. Финалната фаза е сглобяването на тези принтирани парчета, които отново да изградят скулптурата “Пиета в разпад”, като че ли тя търси постоянно своята форма на съществуване.
Екип
